Хората понякога изневеряват,защото се чувстват самотни,защото нещо им липсва в една връзка,може би липса на любов,не се чувстват желани или са пренебрегнати от половинките си.Аз лично приключих много дълга връзка по тази причина.

Тогавашният ми приятел си имаше любовница.Всичко беше толкова тривиално-закъсняване и то често,скришни sms-и и телефонни обаждания.Толкова много се вманиачих да го хвана в крачка,че пренебрегнах всичко останало.И този момент дойде.И беше много,ама много грозно.А всъщност тя не беше нищо особено.Нито по-красива,нито по-успяла от мен.Разликата между беше,че тя е по-умна от мен.Тя не вдигаше скандали за дреболии,не го караше да се чувства по-малко мъж,а аз го правех.Когато го попитах ЗАЩО?! той отговори"защото с нея се чувствам добре,а у дома-не"
  Тези думи още звучът в ушите ми.Отдавна съм преодоляла тази връзка и този мъж,но този урок никога.
  Сега мога да заявя,че съм щастливо омъжена с две деца и не повтарям старите грешки.Винаги намирам време за съпруга си.Винаги пием кафе и се храним заедно.Винаги се съобразявам с мнението му и не взимам решенията еднолично.Мога да кажа,че и той ми отвръща със същото.Макар и с натоварени графици никога не трябва да забравяме,че освен майки сме и съпруги.Не е толкова голяма трагедия,че е забравил да свърши нещо и ние също забравяме,нали? В никакъв случай не трябва да позволяваме на битовизмите да помрачават щастието ни.Нека прекарваме повече време с партньорите си.И нека споделяме с тях.Моят мъж ми е и най-добрият приятел.Няма нещо,което не мога да му кажа,вече виждам и същото в него.
  Нека си пожелаем да намерим щастието и сме способни да го задържим!Докато сме живи и здрави няма непоправими неща.Семейството се гради с години.Има много трудности.Ако половинката си сбърка,трябва заедно да потърсим решение на проблема,без упреци и натяквания,защото безгрешни хора няма,а и ние също допускаме грешки